Светлозар Панов разказва за двама млади българи от средата на 19-и век и изпитанията, пред които са изправени, в книгата си „Гайдарят“ (изд. „Фрийстайл пъблишинг“). В историята има копнежи, любов, изневери, бягства, родова памет, приключения, авантюри, мечти, гнет и стремежи към свобода, разказва авторът.

Романът цели да повдигне въпроси, свързани с това какви сме били преди 200 години, за какво са мечтаели нашите предци и бил ли е водещ героизмът във вековете на мрак, или нашенци са живеели ден за ден.

„Дали читателят ще се съгласи, че сме имали начетени хора, които са успявали да се слеят като равни със своите съвременници от други краища на Европата? С какво предците ни са успявали да ги впечатлят или продължаваме да сме подвластни на схващането, че тогавашните българи са били само „бай Ганьовци“? Това са въпроси, на които всеки, запознал се с „Гайдарят“, би имал своя прочит“, посочва Светлозар Панов.

Разказът за Мария и Христо от село Топлеш, които са принудени да направят своя избор, е историческа фикция, но е още много лично описание за това как хората са се изправяли срещу предизвикателства преди два века, както и сега. Романът е вече на книжния пазар. Той е писан по време на престоя на автора като дипломат в Ирландия и Австралия.

Светлозар Панов е дългогодишен дипломат от кариерата. Бил е посланик, генерален консул и дипломат в посолствата на България на няколко континента. Автор е още на романите „Царицата“ и „Царицата и дяволът“ от 2007 и 2008 г.